РАЗКРЯ̀СКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разкря̀скам се, -аш се, св., непрех. 1. За птица — започвам да кряскам, да издавам крясъци силно и все по-силно. Когато влезеше непознат човек в стаята, папагалите в клетката се разкряскваха.
2. Разг. Започвам да крещя, да пищя, обикн. поради силно чувство, възбуда; разкрещявам се, разпищявам се. Майка ми, която и при най-малкия металически звън друг път се разкряскваше, сега спокойно слушаше. Ц. Церковски, Съч. III, 174.
3. Разг. Започвам високо да говоря, да се карам на някого, обикн. поради силно чувство, възбуда; развиквам се, разкрещявам се. Искаше ѝ се да каже нещо остро, да протестира, да се разсърди и да се разкряска, но като си помисли, че от кмета наистина нищо не зависи, тя само въздъхна. Г. Караславов, ОХ II, 519. Плесна ми един шамар, разкряска се, развика се и почна да хвърля по двора дрехите и завивките ми и аз какво да правя, мир да има само, прибрах се тук, в бащината си къщурка, сама-саменичка да кукувам и старини да прекарвам. Чудомир, Съч. II, 391. И току гледай ги: едни се сдавят / за нищо — нещо, татък друг / разкряскал се е, дигнал е юмрук. К. Христов, ЧБ, 306.
4. Разг. Само мн. и З л. ед. Започваме да крещим, да викаме нещо едновременно, един през друг, поради силно чувство, възбуда; развиквам се, разкрещявам се. Най-сетне гостите станаха да си вървят. Разкряскаха се всичките. — Не, не бива още! Ив. Вазов, Съч. VI, 212. — Лъжци! — извика срещу тях Ралчо. — А, лъжци сега, а когато нощем дохождаше да ни се молиш, не бяхме лъжци! — разкряскаха се жените. Ст. Даскалов, СЛ, 160-161.